БЪДНИ ВЕЧЕР И КОЛЕДА - ПРАЗНУВАНЕ, ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

На 24 декември празнуваме Бъдни вечер или Малката Коледа.

Това е един от най-светлите християнски празници. Нарича се Бъдни вечер, защото в полунощ на Коледа (25 декември) в една пещера край Витлеем се ражда Исус Христос и така се сбъдват древните пророчества за идването на земята
на Божия Син. Вярва се, че нощта на 24 срещу 25 декември, в която се е родил Христос е магическа - тогава небето се разтваря и ако си пожелаеш нещо съкровено, то ще се сбъдне.
Имен ден на 24 декември имат всички с имена - Евгени (означава благороден), Евгения, Жени, Жечка, Бисер, Бисера, Бистра, Божин, Божан, Божана, Стилиан, Стилиана, Благородна, Малин.
Бъдни вечер е празник, на който цялото семейство се събира заедно и много често нашите гости избират нашите обзаведени апартаменти за този тази така специална вечеря, а не хотел в София.

Българските традиции и обичаи, свързани с отбелязването на този ден датират още от древността. Някои традиции са са се променили с годините, но други са останали живи и непокътнати и до ден днешен.

Според традициите ястията на празничната трапеза на Бъдни вечер трябва да са постни, тъй като това е последният ден от Великите рожденственски пости според православната църква. Те трябва да бъдат нечетен брой - 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото месеци продължава бремеността при жените) или 12 (колкото са месеците в годината и броя на Светите Апостоли).

Колкото по-отрупана е масата, толкова по-изобилна ще бъде идващата година. Трапезата за Бъдни вечер се приготвя от от жените в къщата, като подготовката започва от рано сутринта със замесването на тестото за питката и краваите, с които се даряват по-късно коледарите. В месенето на хляба не участват млади момичета, на които им е време да се омъжват, тъй като се вярва, че ако се омъжат през годината и напуснат дома ще отнесат късмета и благополучието. Докато приготвя празничната трапеза, домакинята връзва червен конец на съдовете, в които готви, като по този начин орисва здраве на цялото семейство.
Бъдни вечер, освен с трепетното очакване от предстоящото раждане на Божия син, според българските народни традиции се свързва и с прераждането на цялата природа, нарастването на деня и плодородието. Затова на масата задължително трябва да има храни, които при приготвянето им да набъбват - жито, ориз, боб, леща, ошаф, пуканки и други.
От тях се приготвят различни ястия - пълнени чушки с боб или ориз, лозови или зелеви сарми, варен боб (бобена салата), варено жито, туршии, ошаф от сушени плодове, стафиди и традиционната питка с паричка. В някои краища правят също така тиквеник или зелник.
На трапезата се слагат още - сол, мед (да е сладък живота), чесън (да пази от болести), лук, орехи и семена (за сила и като символ на зараждащия се живот), плодове, червено вино (символ на кръвта на Христос) и ракия.
Специално място се на трапезата заема традиционната питка с пара. Тя се нарича Боговица и се прави от качествено бяло брашно, без яйца и мляко. Формата й трябва да е кръгла, като символ на безкрайността и цикличността в живота. Украсява се богато отгоре с кръстове (символ на Божията сила), цветя (олицетворение на красотата и младостта), житни класове и плодове (за плодородие) от тесто. В нея се слага паричка (символ на богатството), дрянови пръчици с пъпки (за здраве), понякога боб и семки (за плодородие).
Всичките приготвени ястия се подреждат заедно на масата, тъй като по време на вечерята не трябва да се става. Голямо предимство на нашите хотелски апартаменти за празниците е, че имат изцяло оборудвана кухн, където лесно можете да приготвите всички ястия и да споделите със своите близки и приятели по време на Вашата екскурзия до София.

В миналото са се поднасяли храни, произведени от семейството, а не купени от магазина. Под масата са разстилали слама, като по този начин са възпроизвеждали Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария, а до трапезата са поставяли различни предмети - кесия с пари, сито с житни зърна, чесън и босилек, вързани с червен конец и други.  На Бъдни вечер трапезата се слага рано и цялото семейство се събира около нея. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех, за да се осветят четирите посоки на света. Най-възрастният в семейството прикадява с тамян първо масата и след това цялата къща.
Според народните вярвания така се пречиства дома и се прогонват злите сили от него. Всички сядат заедно на масата и отново най-възрастният разчупва питката с паричка - първото парче оставя за Богородица и починалите, второто отделя за къщата и след това раздава на всички останали. Тази традиция останала непокътната през вековете. Този, на когото се падне парчето от питката, в което е паричката ще бъде най-големият късметлия през предстоящата година и го очаква щастие и богатство. Ако паричката се падне в парчето от питката, отделено за Богородица или за къщата, то тогава годината ще е добра и успешна за всички. Трябва да се опита от всяко ястие на трапезата, за да ви върви през цялата година.
По време на вечерята не бива да се става от масата (ако на някого му се наложи да стане, той трябва да ходи приведен като отрупано с плодове дърво).
Накрая всички заедно стават от масата, за да бъде семейството задружно през годината. Трапезата се оставя неприбрана през цялата нощ, за да не избяга късмета от къщата и заради вярването, че в тази нощ небето се отваря и когато хората заспят, починалите им близки идват да се нахранят и да благословят живите.
В миналото в огнището на къщата през цялата нощ е трябвало да гори „Бъдник”. Бъдникът е дъбово или крушово дърво, отсечено рано сутринта на 24 декември или 2-3 дни преди това. В основата му се издълбавала дупка, запълвала се е с восък, тамян, вино и зехтин. Запалвало се е от най-възрастния в дома. Според народните вярвания огнището не е трябвало да изгасва и винаги е имало някой буден, който да наглежда огъня - символ на раждането на Христос и на живота в дома, на светлината, която надвива мрака. На сутринта пепелта от Бъдника не се е изхвърляла - част от нея са разпръсквали по нивите за плодородие, а останалата част се е пазила в дома като амулет срещу злите сили. По бъдника са гадаели каква ще бъде годината - ако огънят е бил буен и от него са излизали искри се е очаквало плодородие и богата реколта. Хората са вярвали, че на Бъдни вечер може да се види в бъдещето и са правили различни предсказания - за времето, плодородието, здравето и благополучието на всеки член от семейството.
Например се е смятало, че ако на Бъдни вечер е облачно, пролетният урожай ще е богат и пчелите ще носят повече мед, а ако вали сняг, пчелите ще се роят много или ако е мъгливо, такова ще е и през годината.
За плодородие са гадаели с лук и сол - когато всички си легнели домакинята разрязвала глава кромид лук и в 12 люспи слагала 2-3 щипки сол, наричала ги на месеците от годината и ги качвала на покрива на къщата. На сутринта ако солта в черупката се е стопила, съответният месец щял да бъде дъждовен и плодороден, а ако солта е останала и се е втвърдила, месецът щял да бъде сух и неплодороден. За здраве са гадаели с орехи - след края на вечерята всеки от семейството си избирал орех и ако при счупването му ядката е бяла и едра, човекът ще е здрав през цялата година, както и с бръшляна от празничната трапеза - листата се слагали под възглавницата и ако на сутринта са все още свежи и зелени, човекът също го очаквало здраве.  
Младите момичета, на които им е било време да се омъжват са слагали първата хапка от своето парче от питката под възглавницата, за да сънуват бъдещия си жених.
След полунощ идва ред и на коледарите, които разнасят радостната новина за раждането на Исус Христос.

Коледуване

Това е традиционен български обичай, който отбелязва настъпването на Коледа и се изпълнява и до ден днешен в някои части на страната. В полунощ на Бъдни вечер групи от млади мъже, наречени коледари излизат навън и обикалят от къща на къща, пеейки коледарски песни и благославят домовете и хората в тях. От своя страна домакините ги даряват с вити кравайчета, месо и други хранителни продукти. Времето за коледуване по традиция е от полунощ на Бъдни вечер до изгрев слънце на Коледа. Според народните поверия тогава небето и адът временно се отварят и сред хората бродят свръхестествени същества - караконджули и таласъми, а коледарите чрез своите песни имат силата да прогонват злите сили. Коледарските групи са съставени от 10 - 12 на брой млади мъже или момчета, които не са женени. Те имат водач, наречен станеник - по-възрастен женен мъж. Подготовката за коледуването започва в началото на коледните пости или по Игнажден (20 декември). Тогава се оформят групите и се определя водача, след което започва разучаването на коледарските песни.
В полунощ на 24 срещу 25 декември коледарите се събират пред дома на водача (станеника). По традиция те са облечени с празнични дрехи и наметнати отгоре с ямурлуци. На главите си носят калпаци, богато украсени с чимширови китки, нанизи от пуканки и сушени плодове и др. От там тръгват да обикалят махалите, като пеят коледарски песни по пътя, пред къщите и в самите къщи. Пожеланията в тях са насочени към всеки дом и семейство. Има голямо разнообразие от коледарски песни - за здраве, дълъг живот, плодородие, късмет и благополучие, женитба. Обикновено започват така:
Cтaни Hинe, гocпoдинe.
За тeбe пeeм, дoмaĸинe.
дoбpи cмe ти гocти дoшли,
дoбpи гocти ĸoлeдapи.
Изпълнението на коледарските песни е обреден ритуал и затова не е разрешено те да се пеят извън моментите на тяхното разучаване и на самото коледуване.
Магическа сила на словото има и коледарската благословия, която се изрича от определен благословник от групата на коледарите към домакините на къщата.
От своя страна те даряват коледарите с вити краваи, както и месо, сланина, боб, лук, брашно, орехи, вино и други продукти. Коледуването завършва с голяма празнична трапеза. На някои места коледуват и деца - момчета на възраст от 6 до 12 години. Това обикновено се прави през деня - групички от малки коледари обикалят домовете на съседи и роднини, пеейки коледарски песни и изричайки пожелания за здраве и берекет.

Коледа или Рождество Христово (25 декември)

Коледа е най-светлият празник, символ на семейството, домашния уют, топлината, любовта, добротата и надеждата, на блещукащите лампички и подаръци под елхата, на празничната трапеза, около която се събираме с близките ни хора. Коледа е любимият празник и на целият екип на нашите хотелски апартаменти. За нас е огромно удоволствие да посрещаме българи и чужденци, които идват на посещение в София, за да се видят с близките си или да прекарат една незабравима ваканция в нашите хотелски апартаменти и интересна столица.

На Коледа Исус Христос идва на Земята и носи със себе си частица от небесното царство. Коледната трапеза е разнообразна и богата. Тя се отличава от тази на Бъдни вечер по това, че на нея присъстват месни ястия, както и ястия приготвени със сирене, кашкавал, яйца, масло, мляко (продукти, забранени по време на постите). На Коледа се поднасят блажни ястия - капама със свинско или телешко месо, печено пиле или пуйка, свинско, пастърма, кюфтета и кебапчета на скара или пържени, лозови или зелеви сарми, сушени плодове. Приготвя се и традиционната българска баница. Сервират различни салати и предястия - свежи салати (краставици, домати), домашно приготвени туршии, картофена или бобена салата, салата от кисело зеле, печени чушки. Коледа е денят и на вкусните коледни меденки и курабийки, тиквеникът и баклавата. През последните години на българската трапеза могат да бъдат видяни и вкусотии като немски
щолен, италиански коледни сладкиши или австрийски линцери.
Имен ден имат всички с имена - Божидар, Божидара, Божин, Божана, Божил, Емил, Емилия, Емануил, Емануела, Христо, Християн, Христина, Христофор, Кристиян, Кристина, Звезделин, Звезделина, Младен, Младена, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Райко.
Интересен факт е, че пожеланието Весела Коледа е използвано за първи път през 1534г.
Коледните празници продължават 3 дни (от 25 до 27 декември).

Вторият ден на Коледа (26 декември) е посветен на Божията майка - света Богородица.
На този ден се почита и Св. Йосиф - земния баща на Христос. В България на 26 декември честваме деня на бащата.
Имен ден имат всички с имена - Давид, Дачо, Йосиф, Жозеф, Дарин, Дарина.

Третият ден на Коледа (27 декември) е Стефановден.
Имен ден имат всички с имена - Стефан, Стефана, Стефания, Стоян, Стоянка, Станчо, Станка,
Таня, Стоил, Стоилка, Станимир, Станимира, Стамен, Стамена, Венцислав, Венцислава, Запрян.

Последната от коледните традиция, която се явява и своеобразен завършек на празничните дни е сурвакането.
На 1 януари (първия ден от новата година) децата сурвакат (потупват по гърба) по-възрастните със специално украсена дрянова пръчка, наречена сурвачка или сурвакница, като изричат пожелания за здраве, щастие, късмет и плодородие. Сурвачката се украсява с вълна, прежда, мъниста, пуканки, сушени плодове и други. В наши дни сурвакането обикновено се прави у дома в семеен кръг, но в миналото децата са обикаляли от къща на къща.