ВЕЛИКДЕН – ТРАДИЦИИ И ОБИЧАЙ

Всяка година се празнува на различна дата.

Тя се определя според фазите на луната, като се избира дeнят нa пъpвoтo пpoлeтнo пълнoлyниe след пролетното равноденствие на 21 март.

Православната църква използва Юлианския календар, а Католическата и Протестантската църкви - Грегорианския календар. Това е основната причина за различните дати, на които католици и протестанти от една страна и православни от друга честват Великден. Православната църква спазва и допълнителното правило Великден да не съвпада с еврейския празник Пасха. През 2024г. православният Великден е на 5 май.

 

Седмицата преди Великден се нарича Страстната седмица или Седмицата на страданията.

Това е последната седмица от живота на Исус Христос - започва с неговото тържествено влизане в Йерусалим и завършва с Възкресение му.

Дните от нея се наричат - Велики понеделник, Велики вторник, Велика сряда, Велики четвъртък, Велики петък (или Разпети петък), Велика събота (или Страстна събота) и Великден (неделя).

 

Страстната седмица е и последната седмица от Великденския пост (най-строгия и с най-голяма продължителност период от годината). Той е част от подготовката за Великден и помага за душевното и физическото пречистване на организма. Продължава 7 седмици, през които не трябва да се консумират месни и млечни продукти, алкохол и цигари.

За 2024г. датите са от 18 март до 5 май.

 

Великден се чества в продължение на 3 дни. Приготовленията за празника се осъществяват през цялата Страстна седмица, като особено важни са дните от четвъртък до неделя. 

В понеделник и вторник се почиства и украсява дома.

На Велика сряда жените не трябва да работят.

На Велики четвъртък през деня, обикновено сутрин, се боядисват яйца и замесват козунаци и/или обредни хлябове (великденски краваи).

• По традиция първото боядисано яйце винаги е червено - символ на кръвта на Христос.

С него се рисува кръстче по челата на децата и останалите членове на семейството за здраве.

След това то се отделя и поставя до икона или на специално място в дома до следващият Великден, когато се заменя от първото новобоядисано яйце.

Според преданията, след чудотворното възкресение на Христос, Мария Магдалена отишла при римския император Тиберий, за да му съобщи новината. Като подарък за него тя носела яйце. Когато Мария Магдалена се обърнала към императора с думите „Христос Воскресе”, той не повярвал и казал, че ако това е истина, то яйцето в ръцете й ще стане червено. 

И в този момент то наистина се оцветило в червено.

Оттогава християните възприели обичаят да боядисват и подаряват червени яйца на Великден.

Червеният цвят символизира кръвта на Христос, а самото яйце олицетворява живота.

Постепенно започват да се използват и други цветове.

Те също имат своето значение - жълтия и оранжевия цвят се свързват с богатство, зеления с успех, а синия е цвета на Божията майка Дева Мария и символизира надежда и любов.

В миналото като бои са използвали естествени багрила (отвари от билки и растения, ядки) -

за червена - корени на брош или цветчета риган, за жълта - люспи на кромид лук, орехови листа или кори от ябълка, за оранжева - смрадлика, за зелена - коприва, спанак, за синя - цветчета теменужка и др.

Днес яйцата се боядисват основно със специални бои, като има различни техники и начини, за да се получат още по-красиви и пъстри.

Боядисването на яйца датира от древни времена - те се свързват с различни ритуали в Древен Египет, Древна Гърция, Персия, Древен Рим и Китай. Евреите са имали обичай, когато ходят на гости да носят подарък на домакина и по-бедните обикновено са подарявали яйца.

В последствие шарените яйца стават неделима част от празнуването на Великден.

В началото на 19 век започва производството на шоколадови яйца - любимо лакомство за децата. Могат да се открият още красиво изрисувани дървени, стъклени, керамични и пластмасови яйца. Изключително изящни са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени със скъпоценни камъни и благородни метали.

 

На Разпети петък или Велики петък Исус Христос е разпънат на кръст, изкупвайки греховете на всички хора. За часа на неговата смърт се счита 3 часа следобед.

В този ден вярващите ходят на църква, за да се поклонят пред плащеницата на Христос (плат, изобразяващ повивката, с която е покрито и положено в гроба мъртвото му тяло), като минават под масата. На Разпети петък се спазва най-строгия пост - не се яде, не се пие и не се работи.

 

На Велика събота (Страстна събота) също могат да се месят и пекат козунаци и боядисват яйца.

Събота вечерта срещу Великден се отива на църква за тържествена литургия, след което всички присъстващи палят своите свещи и излизат от храма. Светлините в него изгасват.

Точно в полунощ започват да бият камбаните и свещеникът съобщава за Възкресението на Божия син с думите „Христос воскресе“ и му отговарят с „Во истина воскресе“.

Пее се празничен тропар, чете се Евангелието и се обикаля 3 пъти около църквата със запалена свещ в ръка за здраве. След това свещеникът отваря вратите на храма, подобно на Христос, който отворил райските двери, и с пеене се влиза вътре за света литургия.

Хората се отправят към домовете си със запалени свещи.

 

Страстната седмица завършва с Великден.

По традиция хората се обличат с нови дрехи, ходят на черква за тържествена великденска литургия, след което цялото семейство се събира на богата празнична трапеза.

На масата задължително присъстват шарени (боядисани) варени яйца, ароматни козунаци и курабийки, печено агнешко и свежа салата с пресни сезонни зеленчуци, вино.

В миналото са приготвяли и обреден хляб (великденски кравай).

Можете да прочетете повече за традиционната трапеза на Великден - тук

В миналото по време на 3-те празнични дни на мегдана (площада) се играят великденски хора, младите връзват люлки и се люлеят на тях за здраве, като пеят специални за случая песни.

На някои места в страната тези традиции се спазват и до днес.

 

Атмосферата на празника се допълва и от великденската украса на дома и трапезата - зайчета, пиленца, кошнички за яйца, красиво декорирани дървени, керамични или стъклени яйца.

Зайчетата също са един от символите на великденските празници - шоколадови, захарни, стъклени, керамични, плюшени.

Заекът се свързва с плодородието, а в древността - с Луната и нейните цикли.

Според легендата великденският заек преди е бил красива птица, принадлежала на богиня.

След като тя я превърнала в див заек, той продължил да прави гнезда и да оставя яйца, тъй като все бил птица по душа.

 

Първата българска картичка за Великден е от 1899г.

 

Имен ден празнуват всички с имена - Величка, Величко, Велико, Велика, Велизар, Велизара, Велко, Велислав, Велислава, Велин, Велина, Вили.

 

В близост до нашите апартаменти има няколко църкви, които може да посетите ако сте в София по време на Великден:

Катедрален храм „Света Неделя” - на площад Света неделя (пред хотел Балкан - бивш Шератон) - на 3-4 минути пеша.

Църква „Свети седмочисленици” - на ул. Граф Игнатиев 25 (близо до площад Славейков”) - на десетина минути пеша.

Храм Паметник „Свети Александър Невски” (Патриаршеска катедрала) - площад „Свети Александър Невски”, на 15-20 минути пеша или 1 спирка с метрото (метростанция Софийски университет „Свети Климент Охридски”).

Църква „Света София” - на ул. Париж 2 (при Храм Паметник „Свети Александър Невски”) - най-старата църква в столицата.

Църква „Свети Георги” - на бул. Патриарх Евтимий 90 - на няколко минути пеша.