Предлагаме някои идеи за неща, които можете да правите в София през зимата, за да бъде престоя ви по-пълноценен и интересен. Идеалното разположение на нашите хотелски апартаменти ще спомогне да посетите максимално много от тези идеи и дейности. Ако Вашата софийска ваканция е само за няколко дни - ще можете да го оползотворите по най-добрия начин, запазвайки нашите жилища. А ако престоят Ви е за по-дълъг период - то зимата е един от най-чудесните моменти да се насладите на София. Ето част от нашите идеи за незабравима ваканция:
· Разгледайте катедралата „Св. Александър Невски“
· Посетете някои от най-известните църкви в София
· Разгледайте Амфитеатъра на Сердика (от вътрешността на хотел Арена ди Сердика)
· Посетете Националният дворец на културата (НДК)
· Разходете се до Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
· Други интересни места в София, които си заслужава да видите
· Разходете се до Боянската църква
· Включете се в някой от туровете на Free Sofia Tour
· Посетете някои от музеите в София и Арт къщата “Куклите”
· Разгледайте софийските художествени и арт галерии
· Посетете концерт или спектакъл на Софийската опера и балет
· Опитайте традиционни български ястия и напитки (вино, бира, ракия и други)
· Отидете на клуб
· Насладете се на вечерта и красивата гледка в някои от най-добрите ресторанти или барове на покрива
· Разходете се по софийския булевард Витоша
· Отдайте се на пазаруване
· Опитайте стаите за бягство (Escape) в София
· Поиграйте боулинг, билярд, дартс или други игри
· Покарайте картинг на закрито в Ring Mall
· Постреляйте на някое от стрелбищата в София
· Отидете на СПА или масаж
· Разгледайте ботаническите градини в София и Lumina park
· Посетете Софийската зоологическа градина
· Покарайте кънки на лед
· Разходете се до Витоша
· Разходете се до Банско, Боровец, Пампорово
· Посетете някои от коледните базари в София
· Посрещнете Нова Година 2024 в София
1. Разгледайте катедралата „Св. Александър Невски“
Храм-паметник „Свети Александър Невски“ е българска православна катедрала в София и катедрален храм на българския патриарх.
Тя е една от 50-те най-големи по християнски църковни сгради в света, най-голямата на Балканите и един от символите на София.
Намира се на площад "Свети Александър Невски" и е отворена за посетители всеки ден от 07:00 до 19:00 часа.
Катедралата е проектирана и изградена в периода 1882 - 1912 година.
Официално е осветена през 1924 година, като тържествата продължават 3 дни (от 12 до 14 септември), а през 1955г. е обявена за паметник на културата.
От 1 октомври 2014г. е собственост на Светия синод на Българската Православна църква.
Храмът е посветен на княз Александър Невски (провъзгласен за светец).
Издигнат е с народни дарения като израз на благодарността на българският народ към руския народ и загиналите по време на Руско-турската война от 1877-1878г., довела до освобождението на България от османско владичество.
За кратко през периода 1916-1920г. е бил преименуван на „Св. Кирил и Методий”, тъй като по време на Първата Световна война България и Русия са на протовоположни страни.
Храм-паметник „Свети Александър Невски“ е по проект на руските архитекти Александър Померанцев, Александър Смирнов и Александър Яковлев.
Издигнат е на най-високото място в София по онова време (552 метра надморска височина).
Първият камък е положен тържествено на 3 март 1882г. (на 4-та годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор), като в основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на тогавашното правителство.
Строителството и декорирането на храма са извършени от екип от български, руски, австрийски, немски, италиански и чешки архитекти, строители, каменоделци, скулптори и художници. Сред тях са имената на арх. Яковлев , арх. Петко Момчилов, арх. Йордан Миланов, арх. Никола Юруков, Коста Богдановски, братята Лазар и Георги Киселинчеви, Вилем Глос, Иван Прешленков, проф. Василий Перминов, проф. Александър Кисельов, проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов, Харалампи Тачев, Василий Болотнов, Николай Бруни и много други.
Храм-паметник „Свети Александър Невски“ представлява внушителна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил, с ясно подчертан централен купол.
Заема площ от 3170 кв.метра (дължина - 73,5 метра и широчина - 52 метра) и може да побере 5 хиляди души.
Вътре е разделен на 3 части - нартекс (с 2 параклиса), централна част и олтар (с 3 престола).
В подземния етаж има крипта, която от 1965г. е музей - филиал на Националната художествена галерия с богата колекция от най-красивите български икони и стенописи от 12-19 век.
Камбанарията на храма с кръста е с височина 53 метра и има 12 камбани, с общо тегло 23 тона, като най-тежката е около 12 тона, а най-леката 10 килограма.
Катедралата се отличава със своите позлатени куполи.
Позлатеният участък е 700 кв.метра, с тегло на златото 8 кг., положено на много тънък слой.
Централния купол е с височина 46,3 метра, външен диаметър - 22 метра и вътрешен - 18 метра.
На западната фасада на храма на височина 30 метра е вградена мозаична икона на покровителя на храма „Св. Александър Невски”.
Дървените врати на катедралата са от славонски дъб, покрити с дърворезба от кръстообразни розетки и са изработени във Виена.
Богатата вътрешна украса е изработена от качествени и скъпи строителни материали - оникс, алабастър и различни по цвят мрамори от бразилски, марокански, италиански и немски произход. Подът на храма е покрит с разноцветни мозайки, доставени от Венеция.
Осветителните тела са създадени в Мюнхен. Централният полилей е окачен на 27 метра височина, тежи 2500 кг. и е украсен с висулки от йенско стъкло.
Вътрешността на храма е украсена с икони (от които 82 маслени) и стенописи, дело на 16 български, 32 руски и 1 чешки художник.
При централния олтар (престол)се издига балдахин с 4 основни колони, арки, 32 куполни колонки и капители, изработени от червен и зелен бразилски оникс и алабастър.
Вляво от олтара се съхраняват мощите на Александър Невски.
Централен иконостас е изработен от разноцветни мрамори и се слива с двете предни ониксови колони на олтарния балдахин.
В полукупола над олтара са изобразени Богоявление, Рождество Христово и Кръщение на Исус Христос. Открояват се 2-те централни икони - на Христос и Богородница.
Около централния купол с тънки бронзови букви е изписана молитвата „Отче наш" на църковнославянски език.
По своето оформление 2-та странични иконостаса повтарят централния, но в по-малък размер.
Южният иконостас включва 17 художествени изображения от проф. Антон Митов, сред които се отличава иконата на Св. цар Борис I (патрон на иконостаса) в парадни царски одежди.
На вратата на иконостаса е иконата на Св. Иван Рилски.
Иконите в северния иконостас са на Исус, Богородица и Кирил и Методий и са изработени от проф. Иван Мърквичка.
Около храм-паметник „Свети Александър Невски“ има сергии, от където може да си купите красиви ръчно изработени изделия, икони и антики.
2. Посетете някои от най-известните църкви в София
Църквата „Света София“ („Премъдрост Божия“) е раннохристиянска православна църква (от 4-6 век) в центъра на София, близо до храм - паметника „Александър Невски”. Намира се на ул. "Париж" 2, работно време - всеки ден от 07:00 до 18 часа.
Тя дава името на града, който преди това се е наричал Сердика и Средец в различните периоди от съществуването си.
Смята се, че е построена на място, където преди това е имало по-ранни църкви (4-5 век) и е съвременник на известната църква Света София в Константинопол.
Била е разрушавана частично и реставрирана многократно. Представлява кръстосана базилика (под формата на кръст с удължено източно рамо) с 3 олтара. Има дължина 47 метра и широчина 20 метра, с височина на купола - 20 метра. Църквата няма камбанария - камбаната е окачена на високо вековно дърво в градината при входа. Подът на е покрит със сложни раннохристиянски орнаменти или мозайки. Църквата „Света София“ се намира на мястото на древен некропол и има открити много гробници под и в близост до нея. Някои от гробниците имат стенописи. В градинката зад църквата е погребан писателят Иван Вазов. На гробът му има голям камък - Витошки сианит, донесен специално от морените на Златните мостове, където писателят е обичал да ходи на разходка. На южната и фасада се намира главният официален мемориал на България - Паметникът на Незнайния войн.
Храм-Ротонда "Св. Георги" е православен храм във формата на ротонда.
Това е най-старата запазена сграда в София - от времето на Римската империя (4 век). Намира се на бул. Княз Александър Дондуков 2 - във вътрешното пространство между хотел Балкан (бивш Шератон) и сградата на Президентството, работно време - всеки ден от 08:00 до 19:30 часа. Сградата е построена като част от античен комплекс в началото на 4 век - по времето на римския император Константин Велики и разцвета на античния град Сердика (древното име на София). Сердика е бил любим град на император Константин Велики. След разрешаването на християнството в рамките на Римската империя (311г.), от 330г. Ротондата е била използвана като баптистерий (сграда за покръстване) заради многото последвали покръствания. През 6 век (по времето на император Юстиниан Велики)от баптистерий е превърната в църква. Смята се, че оттогава носи името на Свети Великомъченик Георги, отстоявал вярата си в Мала азия през 3 век. През османското владичество през 16 век (при султан Селим I) църквата е превърната в джамия, наречена Гюл джамаси. Християнските стенописите са били заличени с бяла мазилка и стените са изрисувани с растителни мотиви. След освобождението първоначално е пригодена за временен мавзолей за починалия княз Александър Батенберг, а по-късно - през 1915г. започва реставрирането й. Ротондата „Св.Георги” е един от първите християнски храмове в света, който е почти изцяло запазен. Сградата е изградена от червени тухли и има сложна симетрия. В центъра й е разположено цилиндрично куполно помещение върху квадратна основа, с полукръгли ниши в ъглите - ротонда (с височина - около 14 метра и диаметър - 9,5 метра). Полукръглите ниши са оформени диагонално симетрично по оста запад - изток. В тях има вграден по един полукръгъл малък басейн с радиус 1,40 метра. Подът на ротондата е бил изграден върху стълбчета образуващи т. н. хипокауст (вентилационна система построена поради силната подпочвена влага).
Ротондата „Св.Георги” притежава уникални стенописи. Запазени са 5 слоя:
Ппърви, най-ранен (античен) - римско-византийски стенописи от 6 век, когато Ротондата е осветена като християнски храм и зографисана - малък фрагмент с растителни мотиви в северозападната ниша.
Втори (средновековен слой) - български стенописи от края на 9 век и началото на 10 век (от времето на Първото Българско царство - при управлението на цар Симеон I Велики, цар Петър I и цар Самуил). Състои се от 2 фриза - горен с изрисувани ангели и долен с 16 пророци. Изключителна художествена стойност има фриза с 6-те летящи ангели и особено изображението на Архангел Михаил.
Трети (средновековен слой) - византийски стенописи от края на 11 век и началото на 12 век (когато България се намирала под византийско иго) - фриз с фигурите на 16 пророци под купола и фрески, изобразяващи Успение Богородично и Възнесение.
Четвърти (средновековен слой) - български стенописи от края на 14 век (последния век на Второто Българско царство) - в купола на Ротондата. Състои се от 2 части - образа на Христос, обкръжен от 4 летящи ангела над фриз от 22 двама пророци и ктиторски портрет на епископ северно от входа.
Пети - от края на 16 век, по времето на Османското владичество когато църквата “Св. Георги” е била преустроена в джамия - запазени са орнаменти с керемидено-червен цвят на западната стена над прозореца.
В църквата се съхраняват мощите на Свети Великомъченик Георги Софийски. Ротондата „Св. Георги” наподобява ротондата „Свети Георги“ в Солун, но е с по-малки размери. Храмът е действащ и в него се извършва ежедневно православно богослужение на старобългарски, с източно църковно песнопение. Той е патронен храм на Българската войска - в него ритуално се освещават бойните знамена. В редки случаи се използва при тържествени военни церемонии или концерти с православна и класическа музика.
Църквата „Света Петка Самарджийска“ е средновековна православна църква в центъра на София (в подлеза на метростанция Сердика, при ЦУМ и хотел Балкан ).
Посветена е на Света великомъченица Параскева - Петка Иконийска (Търновска), живяла през 11 век. Името „Света Петка Самарджийска“ идва от майсторите на седла за коне (самарджии), които през Средновековието са живяли в района около църквата, поддържали са я, черкували са се в нея и са смятали Света Петка за тяхна покровителка. Построена е през 11 век върху древна римска гробница (крипта). Днес от предишната църква е останала малка част - еднокорабна постройка, частично вкопана в земята, изградена от тухли и камъни с дебелина на стените 1 метър. На стените са изобразени библейски сцени. Най-ранните стенописите са от 14 век, над тях има слой от 15 век дело на монаха зограф Пимен Зографски. Съществува хипотеза, според която в криптата на църквата е бил препогребан българският национален герой Васил Левски, но няма потвърждение за това.
Църквата „Света Неделя” или Катедрален храм „Св. Великомъченица Неделя“ е православна църква в София, посветена на Света Великомъченица Неделя и катедрален храм на Софийската митрополия.
Намира се на площад "Света Неделя" 20, който в миналото се е наричал Куручешме и е бил известен със своя извор и вековни дървета. Работно време - всеки ден от 07:00 до 18:00, в четвъртък до 19:00 часа и в събота до 19:30 часа.
Църквата „Света Неделя” датира от 10 век, като от 18 век е митрополитски катедрален храм. В нея се съхраняват мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321г.). Първоначално сградата е била с каменни основи и дървена конструкция. В този си вид храмът просъществувал чак до средата на 19 век. В периода 1856-1863г. на мястото на старата църква е изградена внушителна катедрала - 3-корабна базилика с дължина 35 метра и ширина 19 метра с архитект Иван Боянин. Освещаването на храма е на 11 май 1867 година.
През 1925г. църквата е разрушена от бомбен атентат, при който загиват 193 човека и около 500 са ранени. След инцидента е възстановена в периода 1927-1933г. в съвременния си вид от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. На южната страна на храма е погребан екзарх Йосиф (1915г.), а на северната - Софийският митрополит Партений (1918г.). Под купола на камбанарията има окачени 11 камбани - 8 от тях са подарени от княз Александър Дондуков-Корсаков през 1879 г., 2 са отляти в Сърбия и 1 в България.
Църквата „Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в центъра на София - на ул. "Граф Игнатиев" 25, работно време - всеки ден от 08:00 до 17:00 часа.
Сградата е построена през 1528г. като джамия по искане на султан Сюлейман Великолепни от известния османски архитект Мимар Синан и по-късно след освобождението на България отОсманско владичество е преустроена в православна църква (открита 1903г). Джамията е известна като Черната джамия (Kara Camii), заради тъмния гранит от който е направено минарето. Била е с квадратна форма, голям оловен купол и дължина 25 метра. На мястото, където е построена в древността е имало езически храм на Асклепий, по-късно раннохристиянски храм от 4-6 век и девически манастир към Рилския манастир. Църквата носи името на братята Кирил и Методий и техните ученици - Климент Охридски, Наум Преславски, Горазд, Сава и Ангеларий, известни като Светите Седмочисленици. Преустроена е от джамаия през периода 1901-1903г. по проект на архитектите Йордан Миланов и Петко Момчилов. В двора зад църквата „Свети Седмочисленици” са погребани Петко Каравелов (виден български политик, министър-председател на страната и брат на писателя Любен Каравелов) и съпругата му Екатерина Каравелова.
Вижте продължението в част 2
Тел.: | |
Тел.: | |
E-mail: | |
Whatsapp: | |
Viber: | |