МАРТЕНИЦАТА И НЕЙНАТА ИСТОРИЯ

В България всяка година на 1 март честваме деня на Баба Марта.

Това е един от най-хубавите и почитани български празници, свързан с настъпването на пролетта, като по традиция на този ден си подаряваме един на друг мартеници с пожелание за здраве, щастие, късмет, дълголетие, благополучие, плодородие. За тези, които планират своите пътувания до София, потопете се в оживената култура и гостоприемство на града с нашите луксозни апартаменти в София, предлагащи идеалното настаняване за Вашата градска почивка. Открийте най-добрите места за престой в София, като бъдете наши гости и се насладете на нашите апартаменти, осигуряващи незабравим престой за всички. Разгледайте красотата на София и се насладете на мартенските празници с нашите оферти за настаняване през уикенда, което ще направи пътуването ви наистина незабравимо. Независимо дали търсите краткосрочни наеми или дългосрочни престои в София, ние предлагаме по нещо за всеки пътник. Планирайте пътуването си до София днес и открийте чудесата на този очарователен град, като останете при нас.

Баба Марта е митичен образ от българския фоклор.

Името й се свързва с месец март, края на зимата и настъпването на пролетта.

Тя е сестра на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари), известни с лютия си нрав.

Самата Баба Марта се отличава с непредвидим характер, чието настроение се променя често. Затова и времето през месец март е променливо - когато е засмяна слънцето грее и времето е топло и приятно, но разсърди ли се - задухва силен вятър, облаци закриват слънцето и става студено. Затова хората се стараят да я зарадват и да не я гневят.

В миналото на този ден (1 март) най-възрастната жена в семейството е почиствала основно къщата преди изгрев слънце и е простирала навън червена тъкан - покривка, престилка, пояс или постелка. Вярвали са, че така Баба Марта ще се зарадва и ще бъде благосклонна към дома и хората в него. Младите излизали навън, за да може тя да ги види и да се усмихне, докато възрастните жени оставали в къщи, за да не я разгневят.

На някои места са палили огън на двора и са прескачали жаравата, за да изгонят злите сили.

Според поверията със закичването на мартеници хората измолват благосклонността на Баба Марта. Вярва се, че те носят здраве, щастие, късмет, благополучие, дълголетие и предпазват от болести, злини и уроки. Нашите луксозни апартаменти с две спални в София осигуряват идеална обстановка за семейства и приятели, които искат да си разменят мартеници и да създадат трайни спомени заедно. Непосредствено до нашите луксозни апартаменти се намира пешеходната зона на бул. Витоша, където ще откриете десетки малки павилиончета с ръчно плетени мартеници!

Мартениците се правят от усукани бели и червени конци от вълнена или памучна прежда, под формата на красиви гривнички или различни фигурки.

Белият цвят символизира чистота, невинност, мъжкото начало, силата на светлината, щастие и дълъг живот.

Червеният цвят е символ на огъня, любовта и живота, на женското начало и раждането.

Той предпазва от уроки и носи здраве.

Понякога се добавят и други цветове - син (олицетворение на небето и водата, символ на божествена вечност и аристократичност), зелен (символ на плодородие, късмет, ново начало). 

Мартеници често се украсяват със сини мъниста (против уроки) или паричка (за благополучие).

При направата им конците задължително се усукват наляво.

Типичната мартеница се състои от 2 малки фигурки - Пижо и Пенда. Пижо е мъжката и е предимно бяла, Пенда е женската и е предимно червена, с красива шарена престилка.

Днес има наистина богато разнообразие от различни видове мартеници, най-ценни и оригинални са ръчно изработените.

Според вярванията здраве, щастие и късмет носи тази мартеница, която ти е подарена, затова по традиция на 1 март с мартеници се окичват близки хора, роднини, приятели и колеги.

Носят се на китката на ръката, около врата като огърлица или на дрехите. 

На някои места мартеници се закачат и на вратите на къщите, домашните животни и плодните дръвчета.

По традиция мартениците се носят докато се види първата прелетна птица (щъркел или лястовица) или първото разцъфнало дърво, които предвещават настъпването на пролетта.

След това се връзват на клончетата на цъфтящо плодно дърво, за да дава много плодове или на млади зелени дръвчета и храсти за здраве.

Понякога се оставят под камък и по това може да се гадае - ако под камъка по-късно се появят мравки, годината ще е плодородна.

На някои места хвърлят мартениците в река, за да изтече всичко лошо и им върви по вода.

Освен в България обичаят за носене на мартеници е познат и в Румъния (наричат се марцишор и се връзват на ръцете само на жени и малки деца), Молдова, Северна Македония (мартинка), Северна Гърция (марти, връзват се само на ръцете на деца), Югоизточна Сърбия, Албания (моняк).

Предполага се, че корените са свързани с древните обреди и езическите земеделски култове към природата, характерни за населението на Балканския полуостров (тракийски / палеобалкански и елински обичаи).

Траките, населяващи тези земи преди векове, връзвали бяло-червени преплетени нишки за края на студеното време и пробуждането на природата за нов живот.

Съчетаването на белия и червения конец символизирало безсмъртието на човешкия дух и безкрайността на живота.

От 2017г. традицията за носене на мартеници е част от представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Пътуващите, които посещават София, могат да изпитат от първа ръка богатото културно наследство на града и да участват в традиционни празненства по време на престоя си. Нашите оферти за почивка през уикенда за настаняване в София предоставят отлична възможност за пътуващите да изпитат магията на Баба Марта, докато се наслаждават на релаксиращ престой в сърцето на града.

В началото на 20 век се появяват различни легенди, възпети в народните песни и предания, които свързват първите мартеници с прабългарите, хан Аспарух и основаването на българската държава (681г.).

Според една от тях, когато прабългарите, водени от хан Аспарух достигат Дунавската равнина, те били впечатлени от земите и решават да се установят тук.

Ханът поискал да направи жертвоприношение на бог Тангра, за да измоли неговото покровителство. По традиция за запалването на жертвената клада е било необходимо стръкче изсъхнал копър, но наоколо нямало такъв. В този момент на рамото на хан Аспарух кацнал сокол, на чието краче висяла китка копър, завързана с бял вълнен конец, наполовина обагрен в червено. Той бил изпратен от сестрата на Аспарух - Хуба, останала по родните им земи.

Тя сънувала сън и разбрала затруднението на брат си. По време на дългия полет крилото на сокола се протрило и потеклата кръв оцветила част от белия конец.

Така хан Аспарух успял да запали огъня, както повелява традицията, а бяло-червения конец запазил за здраве и късмет.

Друга легенда е свързана с битката при Онгъла (680г.) между българския хан Аспарух и византийските войски, завършила с разгромна победа за прабългарите. Тази победа е първата стъпка към създаването на българската държава (Дунавска България) през 681г.

След нея хан Аспарух изпратил гълъби с бели конци, за да извести основния си лагер.

Долитайки в него част от конците са били обагрени в червено от кръвта на изранените птици.

Трета легенда разказва, че преди да умре хан Кубрат събрал 5-те си сина и им завещал да бъдат винаги единни и заедно, защото само така ще са силни и враговете няма да могат да ги победят. След смъртта му те бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от хазарите. Техният предводител Хан Ашина завзел българските земи и отвел в плен дъщерята на Кубрат - Хуба. Братята й се пръснали да търсят нови земи за своите племена.След време при Хуба долетял сокол с писмо от хан Аспарух, в което той съобщавал, че е открил невероятно кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там.

Хуба успяла да избяга и тръгнала към новите земи, водена от сокола. Когато стигнали до водите на река Дунав, тя завързала бяла копринена нишка на крачето на птицата и я пуснала да полети, за да извести брат си Аспарух за своето пристигане. Соколът бил ранен от стрелите на хуните, които преследвали Хуба и кръвта му обагрила конеца.

Когато сестра му стигнала жива и здрава при него, Хан Аспарух закичил всеки от своите воини с късче от конеца, с пожеланието да не се прекъсва никога нишката, която ни свързва.

И до днес бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по цял свят.

Нека и на този 1 март, като всяка година, да си пожелаем „Честита Баба Марта“.

Да сме здрави и щастливи, да ни съпровождат късмет и благополучие!

На 1 март имен ден празнуват всички с имена Марта, Мартина, Мартин, Евдокия.