МЕТРОТО В СОФИЯ - ЧАСТ 1

Софийското метро е единственото метро в България.

Въведено е в експлоатация на 28 януари 1998г.

Към момента се състои от 4 взаимосвързани линии, с обща дължина 52 км и 47 станции.

Това му отрежда 19 място сред първите 20 най-обширни европейски метро системи през 2020г.

Софийското метро е национален обект, строителство му е финансирано от бюджета на Столична Община, националния бюджет и от европейски фондове.

Изграждането му е свързано с необходимостта от ефективен обществен транпорт, който да покрива нуждите на непрекъснато увеличаващото се население на столицата.

Планирано от 60-те години на миналия век, строителството на Софийското метро започва през 80-те години (на 6 март 1978г.) с разрушаването на значителен брой сгради.

В началото на 90-те години спира за известно време поради липса на средства и усложняване на строителните работи, свързано и с откриването на древни археологически останки при разкопките. София е един от най-старите градове в Европа, с богата история и в централните и части се намират множество тракийски и римски руини - като тези, които могат да бъдат видяни при метростанция Сердика.

Съгласно първоначалния проект се е предвиждало изграждането на 3 метродиаметъра с обща дължина 62 км. и 63 станции със средно разстояние между тях 1000 метра.

Общинската фирма „Метрополитен“ ЕАД отговаря за финансирането, строителството и експлоатацията на Софийското метро.

Софийското метро свързва гъсто населените квартали на столицата (Люлин - Младост, Надежда - Лозенец, Хаджи Димитър - Овча купел) и обслужва летище София.

Има 4 основни линии:

М1 (червена) - открита на 28 януари 1998г. с дължина 14,8 км. и 16 станции

М2 (синя) - открита на 31 август 2012г. с дължина 11,4 км. и 13 станции

М3 (зелена) - открита на 26 август 2020г. с дължина 11,8 км. и 12 станции (в строеж - още 3 км. трасе и 3 станции)

М4 (жълта) - открита на 02 април 2015г. с дължина 15 км. и 20 станции

• Софийското метро използва 3 вида подвижен състав.

По-старите влакови композиции са тип 81-717.4/714.4, производство на руската фирма Метровагонмаш в Митищи, Московска област. Доставени са 48 вагона, композирани в 12 влака с по 4 вагона. Вагоните са бели, с червена и зелена ливрея. Те са произведени през 1990г., а влизат в експлоатация през 1998г. с откриването на първия участък от метрото.

През 2019г. и 2020г. са модернизирани.

Второто поколение влакови композиции са тип 81-740,2/741,2 „Русич“ и също са производство на Метровагонмаш. В периода 2005г. - 2013г. са доставени и пуснати в експлоатация 120 вагона, композирани в 40 влака.

Третото поколение влакови композиции са тип Siemens Inspiro. Доставени са 90 вагона, композирани в 30 влака в периода 2016г. - 2021г. Влаковете са с горно захранване и обслужват линия М3 (зелена).

През 2026г. се очаква доставката на 8 четиривагонни климатизирани влака от Škoda Transportation, предназначени за линии М1. М2 и М4.

Съхранението и поддръжката на подвижния състав на Софийското метро се осъществява в 2 депа - депо „Обеля“ (линии М1, М2 и М4) и депо „Земляне” (линия М3).

• Цената на единичен билет е 1.60 лв. (0,82 Е).

Може да се закупи на каса или от автомати на входа на всяка станция.

Предлагат се и предплатени карти, а също и дневни и месечни карти.

                                         Интересни факти

Строителството на Софийското метро е най-евтиното в Европа (около 30-38 млн. евро за 1км.).

Средното разстояние между станциите от 1-ви метродиаметър е 1100 метра.

Дължината на пероните на станциите от 1-ви метрорадиус са 120 метра, а на 2-ри метрорадиус - 102 метра.

Средното разстояние между станциите от 2-ри метродиаметър е 912 метра.

Дължината на пероните е 104 метра.

По-късите перони налагат използването на по-къси влакове - 80-метрови вместо стандартните 120 метра. Влаковете по линия М3 са 60-метрови.

Повече от 150 ескалатора и 150 асансьора помагат за придвижването на пътниците в Софийското метро.

Максималната скорост на движение е 80 км/час, а средната - 39 км/час.

Максималният капацитет е 50 хил. пътници на час в едно направление.

Минималният интервал между влаковете е 90 секунди.

Междурелсието е стандартно - 1435 мм.

Захранването на влаковете е с постоянен ток с напрежение 825 волта, чрез трета (контактна)релса при линии М1, М2 и М4 и 1500 волта чрез пантограф при линия М3. 

Названието на станцията при Интерпред първоначално е прието с правописна грешка - Жулио Кюри вместо Жолио Кюри.

След продължителни спорове през 2011г. е разрешен превоза на велосипеди в Софийското метро, но с известни ограничения (след 21 часа през делнични дни, през почивните дни може целодневно). Заплаща се с единичен билет.

През 1998г. Софийското метро е използвано от 10 хил. души на ден, при работещи 5 станции, през 2023г. това количество е около 340 хил. души на ден, при работещи 47 станции.

Пускането в експлоатация на Софийското метро води до закриване на няколко трамвайни и автобусни маршрути, нарастване на интервалите на движение на превозните средства, както и до намаляването на инвестициите в наземният градски транспорт.