ТРАДИЦИОННАТА БЪЛГАРСКАТА ВЕЛИКДЕНСКА ТРАПЕЗА

Традиционната българската великденска трапеза

По традиция на Великден в неделя цялото семейство се събира на празнична трапеза.

Тя е разнообразна и богата на вкусове и аромати, тъй като денят бележи края на 7-седмичните великденски пости.

Всяко ястие носи своя символика, свързана с Исус Христос и неговото Възкресение.

На великденската трапеза задължително присъстват шарени (боядисани) варени яйца, домашно изпечени козунаци и курабийки , печено агнешко и свежа салата с пресни сезонни зеленчуци. В миналото, на някои места и до днес, са приготвяли и обреден хляб.

• Боядисването на яйцата се прави през деня (обикновено сутрин) в четвъртък или събота преди Великден.

По традиция първото яйце винаги е червено - символ на кръвта на Христос.

С него се рисува кръстче по челата на децата и останалите членове на семейството за здраве.

След това то се отделя и поставя до икона или на специално място в дома до следващият Великден, когато се заменя от първото новобоядисано яйце.

Останалите боядисани яйца се запазват и в празничния ден се поставят на трапезата.

Всички присъстващи (домакини и гости) си избират по едно яйце и премерват здравината им, чукайки ги едно с друго. Яйцето, което накрая остане здраво се нарича „борец” или „бияч” и според поверията избралият го ще се радва на здраве и късмет през цялата година.

• След дългият великденски пост, основното ястие на масата за празника е вкусно и ароматно печено агнешко.

Агнето е свързано с честването на Великден. Исус Христос е наречен „Божи Агнец” от Йоан Кръстител. Бог е пожертвал своя син, който умирайки на кръста изкупва греховете на всички вярващи. Според преданията агне е пренесено в жертва в деня на неговото Възкресение.

Агнешкото месо е специфично на вкус, допълва се чудесно от аромата на джоджен, риган, мащерка, чесън, кимион, розмарин, кориандър, лимонова кора.

Освен класическото печено агнешко с гарнитура, се приготвят и капама (задушено агнешко месо с плънка от зеленчуци - картофи, домати, моркови, пресен лук, спанак, магданоз и подправки), агнешка дроб-сарма с пресен джоджен и магданоз (запечено на фурна ястие с ориз и дреболии), агнешко с лапад и ориз или спанак и ориз (комбинира основно ястие и гарнитура), пълнена агнешка плешка (комбинира основно ястие и гарнитура), агнешка плешка във винен сос и други.

На някои места на масата се слага печена кокошка или пиле, а агнешкото се оставя за Гергьовден - деня на овчарите и пастирите.

• На трапезата на Великден присъстват в изобилие характерните за пролетния сезон зеленчуци - маруля, зелен лук и чесън, магданоз, репички, коприва, спанак, киселец, лапад, картофи. Те участват при приготвянето на салати, предястия, гарнитури и супи.

Свежата зелена салата с репички, зелен лук, маруля, краставици и домати (по избор), украсена с нарязани варени яйца, е основна част от празничното меню и отлично мезе за традиционната българска ракия.

Класическата картофена салата или картофена салата с варени яйца и краставици се съчетава чудесно с основното ястие - печено агнешко.

Близка до вкуса на българите е и салатата Табуле с пресен магданоз, който е в изобилие по това време на годината.

Пресните пролетни зеленчуци са подходящи за приготвянето и на вкусни супи - агнешка супа с лапад(агнешки борш), супа от лапад или коприва, свежа спаначена крем супа.

• На великденската трапеза също така се слага ароматен прясно изпечен козунак, апетитни мини козуначета - със стафиди, шоколад, бадеми или козуначено руло.

В миналото домакините са приготвяли традиционен обреден хляб (великденски кравай).

Козунакът и великденският сладък обреден хляб символизират тялото на Христос.

По време на Тайната вечеря той взел хляб и го благословил, след което го разчупил и раздал парчетата на своите ученици, като им казал „Вземете, яжте, това е моето тяло".

Тестото за великденският обреден хляб по традициясе замесва в четвъртък преди Великден.

В различните райони на България се нарича по различен начин.

Обикновено хлябът се прави с кръгла форма и се украсява с нечетен брой червени яйца, с усукани тестени плетеници около тях. Приготвят се и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце по средата за кумове, роднини и гости.Днес те са заменени от ароматни козунаци, но на някои места в страната замесват и краваи.

Първият козунак е направен през 17 век във Франция.

В България козунаците се появяват по-късно, едва през 20-те години на 20 век - първо в градовете и след това в селата, измествайки традиционните великденски краваи.

Луксозните „сладки хлябове”, както са били известни тогава, са донесени от румънски търговци първоначално в градовете около р. Дунав - Русе, Шумен.

Козунакът се замесва с брашно, захар, яйца и мляко, могат да се добавят стафиди, бадеми, локум или шоколад в зависимост от предпочитанията.

По традиция за Великден се пекат и домашни курабийки или мъфини за разнообразие.

От останалите неизядени по време на празника и вече поизсъхнали козунаци, може да се направи желиран сладкиш или сладкиш с маскрапоне и плодове, както и вкусни пържени филийки, гарнирани с течен шоколад или сладко, или поръсени с пудра захар.

На празничната трапеза се слагат също вода и вино.

Водата има пречистваща сила и символизира Христовия дух.

Червеното вино символизира кръвта на Исус Христос.

На централно място на масата се поставя свещ (по възможност от черква).

Пламъкът й олицетворява живота и Възкресението.

В близост до нея се слага и купичка сол - за благополучие на семейството и да пази от зли сили.

Ако планирате да пътувате до София по време на Великден, потопете се в богатите традиции и оживените празненства на града. От посещението на тържествени църковни служби до насладата от празнични ястия със семейството и приятелите - Великден в София предлага уникално културно преживяване. А за да си осигурите комфортен престой по време на посещението си, разгледайте нашите подходящи за семейства апартаменти в София или луксозни апартаменти с две спални в близост до планината Витоша.